Всеки минава през онази ужасна фаза от първите дни след раздялата, предполагам. С всеки следващ ден се събуждах все по-оклюмала и тъжна от предишния. Беше ми криво, беше ми потиснато. При едно скъсване винаги единият човек в двойката си остава с многото въпроси и "ако"-та и за него е най-трудно; той е този, който трябва да връща пред очите си лентата на уж перфектната до преди онзи фатален ден връзка отново и отново да търси истинските причини и мотиви зад неясните обяснения и неубедителни оправдания. В нашия случай този човек съм аз, за съжаление. И е трудно, защото моята теория за любовта е проста: или обичаш достатъчно силно, за да се отдадеш изцяло в борбата за тази любов, или... не. Щом ще е "не", значи не съм обичала истински. Но знам, че за много хора не е така, затова се опитах да видя и другата гледна точка... Обаче единственото, в което постигнах напредък, беше само да се депресирам все още повече и повече и да затъвам в обречеността на едно минало, което няма да се върне.

И един ден съвсем неочаквано се събудих променена. Не знам как се случи - може би просто вече бях стигнала дъното на отчаянието и вече нямаше друг път освен този нагоре. И тогава реших, че няма смисъл да мисля за това, което беше вчера, а е по-добре да мисля за това, което е днес, и това, което може да бъде утре. Няма повече сълзи, няма повече драма. В хубаво настроение съм, излизам с приятели и макар и моите приятели да са и негови приятели и хиляди неща да ми напомнят за него и пряко, и косвено, вече не ми става гадно като чувам името му и мисля за него. Вече не си развалям доброто настроение. Спокойна съм, депресията ми мина. Слънцето отново грее, белите рози пак ухаят, а когато вали навън, небето не плаче, а пее... а с него и аз в себе си. Спасих се. И се върнах сред познатите си като Феникс - символ на новото начало.

Не казвам, че не го обичам вече - казвам вече, че мога да гледам по-обективно и леко на нещата, с повече оптимизъм. Отношенията ми с него... са сложни. Усещам, че му е леко гадничко задето разби сърцето ми. Не му се говори по тази тема - като бях разбита веднъж се опитах да я повдигна, но беше грешка; отговаряше ми едносрично и с очевидно нежелание. Вече не я повдигам... Опитвам се да поддържам с него нормални приятелски отношения, като му говоря с тона, с който му говорих преди, и неща на сходна тематика. В началото не проявяваше ентусиазъм, но сега говори доста по-свободно с мен. Надявам се след време вече и той да ме търси както преди, а не само аз да му се включвам в чата, както е сега. Надявам се някой ден да ми звъни, да ме покани пак да излезем заедно. Да имаме отново хубаво приятелство. Защото го обичам и докато мога да си позволя да загубя гадже, то най-добрият си приятел не мога да загубя. Но всяко нещо с времето си... Трябва да се справя.

Забавното е, че въпреки всичко някак се дразни на момчетата около мен. Като му споменах за един общ приятел, който ме вдигна на ръце и си ме подхвърляше така насред площад Славейков, той направи няколко доста хапливи забележки как въпросното момче ме "сваля", а като споменах че съм си забравила шапката у този приятел, той подхвърли не по-малко заядливо да съм внимавала другия път да не си забравя долните гащи у тях. Уоу? Ако не го познавах, ако не ме беше убедил, че не е влюбен в мен, ако не ме беше зарязал... ако... може би щях да си помисля, че още ме харесва, но аз знам, че не е така. Вероятно е просто като онези хора, които имат такова собственическо чувство, че дори самите те да не искат някого, не им се иска и да го дават на друг... Не знам. Но днес е по-хубав ден от вчера и на този етап това е всичко, което има значение.

Това е ревност от притежание! Спри да го търсиш, макар че ти е толкова близък и си хвани друг !

Синус, косинус, прилив, отлив- природа
Всяко ново начало е за по добро. Трябва усилие, да вземеш новото стъпало

а безперспективност на връзката. Често ние се влияем от мнение на родители, приятели, роднини и т.н. Ако наистина го обичаш и имаш високо мнение за него, то заслужава си да си изясниш мотивите. Остани на приятелска вълна, дай му време да си избистри нещата и той ще ти каже сам всичко. Не искам да ти давам напразни надежди, но опитът ми в тази насока е доста горчив. Аз не дадох шанс на човека, който много обичах. Той бе подведен, беше във възраст, когато човек формира ценностната си система и направи грешка, по-фатална за него, отколкото за мен.
И аз като теб дълго бях в депресия, но с усилия на волята се справих. Никога обаче след това не съм обичала толкова силно, даже не съм сигурна дали изобщо съм обичала, толкова е различно.

Живота е пред тебе!!Късмет!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

http://www.youtube.com/watch?v=p_81l4DXlwM&eurl=http://abs.blog.bg/viewpost.php?id=291854

не се тръшкай ;)

Не знам защо това го асоциирах с http://www.youtube.com/watch?v=qqXi8WmQ_WM

не знам....защо не опиташ с жена ?

Тия са популярни...

След бурята винаги изгрява слънце :)
Не ми е ясно само как бивше гадже може да ти бъде приятел. Не те критикувам. Даже принципно може и съм убедена, че има много хора поддръжници на тази идея, но според мен това е последния вариант,който остава за зарязания. Сиреч - знам колко е добър и неповторим, не бих могла да живея без него, какво пък..ще се задоволя и само да сме приятели... Наскоро гледах "Сватбата на най-добрия ми приятел" и се убедих в това за сетен път, че чувствата не изгасват ако има контакт между тези двама души, който така са се обичали преди, пък било то и приятелски (уж) . Та... искрено ти пожелавам някой ден да си наистина свободна и щастлива без да зависиш от него - дори и като приятел.